Български
Sorah Al-Qamar ( The Moon ) - Verses Number 55
اقْتَرَبَتِ السَّاعَةُ وَانشَقَّ الْقَمَرُ
( 1 )
Наближи Часът и се разцепи луната.
وَإِن يَرَوْا آيَةً يُعْرِضُوا وَيَقُولُوا سِحْرٌ مُّسْتَمِرٌّ
( 2 )
Но и да видят знамение, те се отдръпват и казват: “Продължителна магия.”
وَكَذَّبُوا وَاتَّبَعُوا أَهْوَاءَهُمْ ۚ وَكُلُّ أَمْرٍ مُّسْتَقِرٌّ
( 3 )
И го взимат за лъжа, и следват своите страсти. Но за всяко дело има край.
وَلَقَدْ جَاءَهُم مِّنَ الْأَنبَاءِ مَا فِيهِ مُزْدَجَرٌ
( 4 )
Дойдоха вече при тях вести, които да ги възпират,
حِكْمَةٌ بَالِغَةٌ ۖ فَمَا تُغْنِ النُّذُرُ
( 5 )
зряла мъдрост [- Коранът] - ала безполезни са за тях предупредителите.
فَتَوَلَّ عَنْهُمْ ۘ يَوْمَ يَدْعُ الدَّاعِ إِلَىٰ شَيْءٍ نُّكُرٍ
( 6 )
Затова се отвърни от тях [о, Мухаммад]! В Деня, когато зовящият призове към нещо ужасно,
خُشَّعًا أَبْصَارُهُمْ يَخْرُجُونَ مِنَ الْأَجْدَاثِ كَأَنَّهُمْ جَرَادٌ مُّنتَشِرٌ
( 7 )
те със сведен поглед ще излязат от гробовете като пръснати скакалци,
مُّهْطِعِينَ إِلَى الدَّاعِ ۖ يَقُولُ الْكَافِرُونَ هَٰذَا يَوْمٌ عَسِرٌ
( 8 )
забързани към зовящия. Ще кажат неверниците: “Това е тежък Ден.”
كَذَّبَتْ قَبْلَهُمْ قَوْمُ نُوحٍ فَكَذَّبُوا عَبْدَنَا وَقَالُوا مَجْنُونٌ وَازْدُجِرَ
( 9 )
Отричаше преди тях и народът на Нух. Отричаха Нашия раб и казваха: “Той е луд!”, и бе прогонен с крясъци.
فَدَعَا رَبَّهُ أَنِّي مَغْلُوبٌ فَانتَصِرْ
( 10 )
Тогава призова той своя Господ: “Аз съм победен, помогни ми!”
فَفَتَحْنَا أَبْوَابَ السَّمَاءِ بِمَاءٍ مُّنْهَمِرٍ
( 11 )
И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода,
وَفَجَّرْنَا الْأَرْضَ عُيُونًا فَالْتَقَى الْمَاءُ عَلَىٰ أَمْرٍ قَدْ قُدِرَ
( 12 )
и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля.
وَحَمَلْنَاهُ عَلَىٰ ذَاتِ أَلْوَاحٍ وَدُسُرٍ
( 13 )
А него понесохме върху [Ковчега от] дъски и гвоздеи,
تَجْرِي بِأَعْيُنِنَا جَزَاءً لِّمَن كَانَ كُفِرَ
( 14 )
плаващ пред Очите Ни - въздаяние за онзи, който бе отричан.
وَلَقَد تَّرَكْنَاهَا آيَةً فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ
( 15 )
И оставихме това за знамение, но има ли кой да се поучи?
فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ
( 16 )
И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение!
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ
( 17 )
И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?
كَذَّبَتْ عَادٌ فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ
( 18 )
И адитите отричаха. И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение!
إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ رِيحًا صَرْصَرًا فِي يَوْمِ نَحْسٍ مُّسْتَمِرٍّ
( 19 )
Изпратихме срещу тях вихър в ден на непрестанно злочестие,
تَنزِعُ النَّاسَ كَأَنَّهُمْ أَعْجَازُ نَخْلٍ مُّنقَعِرٍ
( 20 )
изтръгващ хората, сякаш са стволове на изскубнати палми.
فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ
( 21 )
И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение!
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ
( 22 )
И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?
كَذَّبَتْ ثَمُودُ بِالنُّذُرِ
( 23 )
И самудяните отричаха предупредителите.
فَقَالُوا أَبَشَرًا مِّنَّا وَاحِدًا نَّتَّبِعُهُ إِنَّا إِذًا لَّفِي ضَلَالٍ وَسُعُرٍ
( 24 )
И рекоха: “Нима човек от нас ще последваме? Тогава ние ще изпаднем в заблуда и безумие.
أَأُلْقِيَ الذِّكْرُ عَلَيْهِ مِن بَيْنِنَا بَلْ هُوَ كَذَّابٌ أَشِرٌ
( 25 )
Нима на него бе разкрито Поучението сред нас? Не, той е надменен лъжец.”
سَيَعْلَمُونَ غَدًا مَّنِ الْكَذَّابُ الْأَشِرُ
( 26 )
Утре ще научат кой е надменен лъжец.
إِنَّا مُرْسِلُو النَّاقَةِ فِتْنَةً لَّهُمْ فَارْتَقِبْهُمْ وَاصْطَبِرْ
( 27 )
Изпращаме Ние камилата като изпитание за тях. Наблюдавай ги и търпи!
وَنَبِّئْهُمْ أَنَّ الْمَاءَ قِسْمَةٌ بَيْنَهُمْ ۖ كُلُّ شِرْبٍ مُّحْتَضَرٌ
( 28 )
И ги извести, че водата е поделена между [нея и] тях! И пиенето на всеки е разпределено.
فَنَادَوْا صَاحِبَهُمْ فَتَعَاطَىٰ فَعَقَرَ
( 29 )
Но извикаха техен другар и той се зае, и я закла.
فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ
( 30 )
И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение!
إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ صَيْحَةً وَاحِدَةً فَكَانُوا كَهَشِيمِ الْمُحْتَظِرِ
( 31 )
Изпратихме срещу тях само един Вик и станаха като сухите сламки на сеното.
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ
( 32 )
И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?
كَذَّبَتْ قَوْمُ لُوطٍ بِالنُّذُرِ
( 33 )
И народът на Лут отричаше предупредителите.
إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ حَاصِبًا إِلَّا آلَ لُوطٍ ۖ نَّجَّيْنَاهُم بِسَحَرٍ
( 34 )
Изпратихме срещу тях ураган от камъни, освен за семейството на Лут. Спасихме ги на развиделяване -
نِّعْمَةً مِّنْ عِندِنَا ۚ كَذَٰلِكَ نَجْزِي مَن شَكَرَ
( 35 )
благодеяние от Нас. Така въздаваме на онзи, който е признателен.
وَلَقَدْ أَنذَرَهُم بَطْشَتَنَا فَتَمَارَوْا بِالنُّذُرِ
( 36 )
Той ги предупреди за Нашето мъчение, но те се усъмниха в предупреждението.
وَلَقَدْ رَاوَدُوهُ عَن ضَيْفِهِ فَطَمَسْنَا أَعْيُنَهُمْ فَذُوقُوا عَذَابِي وَنُذُرِ
( 37 )
И поискаха от него да ги допусне до гостите си, но ослепихме очите им. Вкусете Моето мъчение и Моето предупреждение!
وَلَقَدْ صَبَّحَهُم بُكْرَةً عَذَابٌ مُّسْتَقِرٌّ
( 38 )
И рано сутринта ги сполетя трайно мъчение.
فَذُوقُوا عَذَابِي وَنُذُرِ
( 39 )
Вкусете Моето мъчение и Моето предупреждение!
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ
( 40 )
И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?
وَلَقَدْ جَاءَ آلَ فِرْعَوْنَ النُّذُرُ
( 41 )
Предупредителите дойдоха и при хората на Фараона,
كَذَّبُوا بِآيَاتِنَا كُلِّهَا فَأَخَذْنَاهُمْ أَخْذَ عَزِيزٍ مُّقْتَدِرٍ
( 42 )
[но] те взеха за лъжа всичките Ни знамения. Затова ги сграбчихме, както подобава на всесилен, всемогъщ.
أَكُفَّارُكُمْ خَيْرٌ مِّنْ أُولَٰئِكُمْ أَمْ لَكُم بَرَاءَةٌ فِي الزُّبُرِ
( 43 )
Нима вашите неверници са по-добри от онези, или за вас има оневиняване в Писанията?
أَمْ يَقُولُونَ نَحْنُ جَمِيعٌ مُّنتَصِرٌ
( 44 )
Или казват: “Не сме ли ние непобедимо множество?”
سَيُهْزَمُ الْجَمْعُ وَيُوَلُّونَ الدُّبُرَ
( 45 )
Ще бъде разгромено множеството и ще обърне то гръб в бяг.
بَلِ السَّاعَةُ مَوْعِدُهُمْ وَالسَّاعَةُ أَدْهَىٰ وَأَمَرُّ
( 46 )
Часът е обещаният им срок. Часът е най-злочестият и най-горчивият.
إِنَّ الْمُجْرِمِينَ فِي ضَلَالٍ وَسُعُرٍ
( 47 )
Престъпниците ще са в заблуда и безумие
يَوْمَ يُسْحَبُونَ فِي النَّارِ عَلَىٰ وُجُوهِهِمْ ذُوقُوا مَسَّ سَقَرَ
( 48 )
в Деня, когато бъдат влачени по лице в Огъня: “Вкусете допира на Ада!”
إِنَّا كُلَّ شَيْءٍ خَلَقْنَاهُ بِقَدَرٍ
( 49 )
Ние всяко нещо сътворихме с мяра.
وَمَا أَمْرُنَا إِلَّا وَاحِدَةٌ كَلَمْحٍ بِالْبَصَرِ
( 50 )
Нашата повеля се изпълнява, докато мигне окото.
وَلَقَدْ أَهْلَكْنَا أَشْيَاعَكُمْ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ
( 51 )
Вече погубихме подобните на вас. Но има ли кой да се поучи?
وَكُلُّ شَيْءٍ فَعَلُوهُ فِي الزُّبُرِ
( 52 )
И всяко нещо, което са вършили, го има в писанията.
وَكُلُّ صَغِيرٍ وَكَبِيرٍ مُّسْتَطَرٌ
( 53 )
Всичко, малко или голямо, е записано.
إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي جَنَّاتٍ وَنَهَرٍ
( 54 )
Богобоязливите ще пребъдат сред градини и реки -
فِي مَقْعَدِ صِدْقٍ عِندَ مَلِيكٍ مُّقْتَدِرٍ
( 55 )
истинно обещание при Владетеля, Всемогъщия.